ПРОГРЕСИЯ И НЕУДОВЛЕТВОРЕНИ ПОТРЕБНОСТИ ОТ МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ ЗА ARG1-D

Развитиетона ARG1‑D е прогресивно инвалидизиращо поради високите нива на плазмен аргинин,1-5 и настоящите стандарти за медицински грижи не успяват да се справят с тази първопричина5-7

ARG1-D прогресира постепенно през целия живот и може да доведе до функционални увреждания и нарушаване на дейностите в ежедневието2,4,8

Дефицитът на аргиназа 1 (ARG1-D) е вродено наследствено заболяване, но тъй като ранното му диагностициране може да бъде пропуснато, пациентите е възможно да прояват симптоми и да бъдат диагностицирани във всички възрасти – от новородени и малки деца до юноши и възрастни.2,5 Тъй като проявите на ARG1-D може да бъдат неврологични, функционални или свързани с развитието2,4,8, тези проблеми затрудняват хората с ARG1-D и грижещите се за тях.

След първите месеци от живота могат да се появят прогресиращи прояви на ARG1-D, които включват, но не се огарничават до:

  • Спастичност на долен и горен крайник2,4
  • Припадъци2,4
  • Общо изоставане в развитието2,4,9,10
  • Интелектуални затруднения2,4

Проявите на ARG1-D представляват значително бреме за пациентите2,4,8 и за обгрижващите ги лица

Пациентите с ARG1-D проявяват прогресиращо и променливо влошаване на:

  • Невродвигателни умения2,4
  • Нормална подвижност/походка2,4,11
  • Показатели за развитие на детето2,4,9
  • Интелектуални способности2,4

Възможно е да се наложи близките да осигурят грижи през целия живот, тъй като някои пациенти с ARG1‑D:

  • Не могат да говорят или да четат2
  • Възможно е да не могат да ходят самостоятелно2
  • Често страдат от липса на апетит и периодично повръщане4

Прогресирането на заболяването ARG1-D е инвалидизиращо2,4

Пациентите с ARG1‑D имат хетерогенни прояви на прогресирането и протичането на заболяването2,4,11-13

ARG1-D progession in infancy (6 - 12 months) - may present with seizures or hyperammonemia

Кърмачета

  • Първите 6 – 12 месеца може да са безпроблемни3,4,14

Може да се прояви с:

  • Припадъци2,13
  • Епизоди на хиперамонемия:
    • Раздразнителност3,4,13,
    • Затруднения в храненето, липса на апетит3,4,13,
    • Гадене/повръщане3,4,13,
    • Съкращаване времето на бодърстване3,4,13.

Малки деца (2 – 4 години)

  • Спастичност на долните крайници (най-често вървене на пръсти)2,4,13
  • Интелектуални затруднения: забавяне или прекъсване на етапите на развитие2,4,11,13
  • Спонтанното избягване на протеини е често срещано2,4,11
  • Припадъци: обикновено генерализирани, тонично-клонични2,4,11,13,14
ARG1-D progression in toddlerhood (2- 4 years) - spasticity in lower limbs - tiptoe walking
ARG1-D progression in childhood (5 - 10 years) - progressive spasticity and variable decline in growth

Деца (5 – 10 години)

  • Прогресивна спастичност2,4,11
  • Променливо забавяне на растежа2,4,9
  • Променливо нарушаване на невродвигателните и интелектуалните способности:
    • Загуба на нормална походка2,4,10,
    • Намален речников запас или загуба на устна реч2,4.

Юноши
(11 – 17 години)

  • Потенциална загуба на:
    • Способност за придвижване4
    • Контрол върху червата и пикочния мехур2,15
  • Сериозни интелектуални затруднения със загуба на речта4,9
ARG1-D progression adolescence (11 - 17 years) - loss of ambulation and bowel and bladder control
ARG1-D progression adulthood - left untreated may result in variable decline

Възрастни (18+ години)

Без лечение ARG1-D води до променливо влошаване на състоянието, което може да доведе до ранна смърт2,4,9,16,17

Optimal care of patients with ARG1-D involves an integrated, multidisciplinary team of specialists.

Медицински грижи при ARG1-D

Оптималната грижа за пациенти с ARG1-D включва интегриран, мултидисциплинарен екип, съставен например от следните специалисти18:

  • Специалист по метаболитни заболявания
  • Генетик
  • Педиатър-невролог
  • Невролог
  • Специалист по нарушения в придвижването
  • Педиатър
  • Диетолог
  • Рехабилитатор

Съществуващият към момента стандарт за грижи (сериозни ограничения в режима на хранене, добавки с Съществуващият към момента стандарт за грижи (сериозни ограничения в режима на хранене, добавки с есенциални аминокиселини [EAA] и лекарства, свързващи се и елиминиращи азот) не успява напълно да предотврати продължаващите прояви на заболяването и може да бъде неефективен при редуцирането на аргинин до целевите нива.1,5-7

Съществуващите насоки препоръчват бързо и устойчиво понижаване на плазмените нива на аргинин, като по този начин се намалява тежестта на заболяването и се подобряват клиничните резултати, включително подвижността и двигателната функция.6,8,19

  • Нивата на аргинин се повишават не само от приема на храна, но и от обмена на протеини и ендогенния синтез20

  • Лекарствата, свързващи се и елиминиращи азота, могат да бъдат прилагани за предотвратяване на хиперамонемия, произтичаща от ендогенния катаболизъм на протеин3,21

Предизвикателствата на спазването на диета с ограничен протеин, достатъчно строга, за да понижи плазмения аргинин под целевите нива, натоварват значително пациентите2,22 и техните семейства.

  • Спазването на тази диета може да бъде трудно поради предварително установени хранителни навици2
  • Може да доведе до хранителни разстройства23
  • Необходими са редовни контролни прегледи за оценка на състоянието на заболяването24

Източници:
1.Diez-Fernandez C, et al. Hum Mutat. 2018;39:1029-1050. 2. Carvalho DR, et al. Pediatr Neurol. 2012;46:369-374. 3. De Deyn PP, et al. Hyperargininemia: a treatable inborn error of metabolism. In: Guanidino Compounds in Biology and Medicine. London, UK: John Libbey Company Ltd; 1997:53-69. 4. Crombez EA, Cederbaum SD. Mol Genet Metab. 2005;84:243-251. 5. Huemer M, et al. J Inherit Metab Dis. 2016;39:331-340. 6. Häberle J, et al. J Inherit Metab Dis. 2019;1–39. 7. Burrage LC, et al. Hum Mol Genet. 2015;24:6417-6427. 8. Uchino T, et al. Hum Genet. 1995;96:255-260. 9. Prasad A, et al. J Child Neurol. 1997;12:301-309. 10. Bélanger SA, et al. Paediatr Child Health. 2018;23:403-410. 11. Cai X, et al. Medicine (Baltimore). 2018;97:e9880. 12. Bakhiet M, et al. Medicine (Baltimore). 2018;97:e10780. 13. Sin YY, et al. J Mol Med (Berl). 2015;93:1287-1296. 14. Scaglia F, Lee B. Am J Med Genet C Semin Med Genet. 2006;142C:113-120. 15. Schlune A, et al. Amino Acids. 2015;47:1751-1762. 16. Sun A, et al. Arginase deficiency. In: Adam MP, et al, eds. GeneReviews®. Seattle, WA: University of Washington, Seattle; 2020. 17. Diaz GA, et al. Poster presented at: 13th European Paediatric Neurology Society (EPNS) Congress; September 17-21, 2019; Athens, Greece. Poster P06-34. 18. NORD. The Physician’s Guide to Urea Cycle Disorders. 2012. Available at: http://www.nucdf.org/documents/NORD_Physician_Guide_to_Urea_Cycle_Disorders.pdf. Accessed November 26, 2021. 19. Cederbaum SD, et al. J Inherit Metab Dis. 1982;5:95-99. 20. Morris SM. Am J Clin Nutr. 2006;83:508S-512S. 21. Qureshi I, et al. J Pediatr. 1984;104:473-476. 22. Jain-Ghai S, et al. Mol Genet Metab. 2011;104:107-111. 23. Adam S, et al. Mol Genet Metab. 2013;110:439-445. 24. Morales JA, Sticco KL. Arginase Deficiency. Treasure Island, FL: StatPearls Publishing; 2018.